Сладоледът по света

Аржентина

Традицията на правенето на сладолед била достигнала Аржентина чрез италианските имигранти и healdo (сладоледът) станал един от най-популярните десерти в страната. Сред най-популярните производители са Freddo, една от най-старите, Persico and Munchi's, всяка от тях намираща се в Буенос Айрес. Въпреки, това всеки град си има собствена heladeria (къща за сладолед) която предлагала каймачени сладоледи. Има стотици вкусове, но аржентинският традиционен и най-популярен е dulce de leche, който станал популярен и в Америка.

Австралия и Нова Зеландия

Австралийците и новозеландците са сред водещите консуматори на сладолед, ядейки 20 литра всяка година, след Америка където хората ядат 23 литра всяка година. Марките обхващат Streets, Peters, Sara Lee, New Zealand Natural, Cadbury and Baskin-Robbins.

Финландия

Първи производители на сладолед във Финландия били италианската фамилия Маги, които отворили Helsingin jaatelotehdas през 1922 г. и Suomen Eskimo Oy. Други производители скоро се появили, като Pietarsaaren jaatelotehdas (1928-2002).

Първият финладски сладоледен бар отворен в Lasipalatsi през 1936 г., а по същото време друг производител, Maanviljelijain Maitokeskus започнал производство.
Днес, двата най-големи производителя са Ингман и Нестле (които закупили Valiojaatelo). Финландия също е сред водещите консуматори на сладолед в Европа, с 13.7 литра на човек през 2003 г.
Първият финладски сладоледен бар отворен в Lasipalatsi през 1936 г.Днес, двата най-големи производителя са Ингман и Нестле (които закупили Valiojaatelo). Финландия също е сред водещите консуматори на сладолед в Европа, с 13.7 литра на човек през 2003 г.

Франция

През 1651 г. Италианецът Франческо деи Колтели отворил сладоледено кафене в Париж и продуктът станал толкова популярен, че през следващите 50 години други 250 сладоледени кафета отворили врати в Париж. Някои "French Style" сладоледи са направени с масло вместо крем.

Германия

Италианският сладолед parlours (Eisdielen) бил популярен в Германия от 1920-те години, когато много италианци имигрирали и започнали бизнес. Както в Италия, сладоледът се счита за традиционен десерт и сладоледът в Eisdiele все още се прави на ръка.

Хана

През 1962г. популярният Ханански десерт FanMilk бил създаден от фирмата Fan Milk Limited. FanIce има шоколадов, ванилов и ягодов вкус. FanMilk също прави допълнителни продукти, но FanIce е най-близък до западният сладолед. Джобовете от FanIce и други FanMilk продукти могат да се закупят от мъже на мотори екипирани с хладилни кутии във всеки средно голям град, а в магазините, FanMilk може да се закупи в кутия за консумиране у дома.

Гърция

Сладоледът в съвременната си форма е относително ново изобретение. Сладоледените десерти са били изпитвани и в древни времена. През 5-ти век пр.н.е, древните гърци ядели сняг смесен с мед и плодове в пазарите на Атина. Бащата на модерната медицина, Хипократ, поощрявал пациентите си да ядат лед "защото съживява жизнените сокове и увеличава здравето." През 4-ти век пр.н.е., е известно, че любимата почерпка на Александър Велики бил сняг смесен с мед и нектар. В съвременни времена гръцките сладоледени рецепти имат уникален вкус като Pagoto Kaimaki, направен от ароматна смола, която придава почти твърда обвивка и салепи, използван като удебеляващ агент за увеличаване на издражливостта към топене; двете дават уникален вкус на сладоледа; Olive Oil Ice Cream (зехтинен сладолед) със смокини; Pagoto Kataifi Chocolate, направен от нарязано тестен сладкиш, които прилича на макарони или фиде; и Mavrodaphne Ice Cream, направен от гръцко десертово вино.

Италия

Сладоледът в Италия е традиционен десерт. По-голямата част все още се прави на ръка от индивидуални galetaria. Италианският сладолед или гелато се прави от пълномаслено мляко, яйца, захар и натурални вкусове. Гелато обикновено съдържа 7-8% мазнина, което е по-малко от мазнините в обикновеният сладолед.

Преди сладоледът във фунийка да стане популярен за сервиране, в англо-говорящите страни, италианските улични магазини сервирали сладоледа в малки стъклени чинии подобни на "penny lick" или завит в хартия намазана с восък позната като hokey-pokey (вероятно от развален италиански "ecco un poco" - "ето малко").

Някои от най-познатите производители на машини за сладолед са италианските компании Carpigiani, Crm-Telme, Corema-Telme, Technogel, Cattabriga, Matrix, Promag.

Япония

Сладоледът също е популярен десерт в Япония, с почти два от пет възрастни ядещи един път в седмицата, според скорошни проучвания. От 1999 г., японската асоциация за сладоледа публикува вестник за сладоледа веднъж годишно, а четирите най-популярни сладоледени вкуса са ванилия, шоколад, мача (поръсен със зелен чай) и ягода. Други забележимо популярни вкуса са мляко, карамел и азуки (Червен боб) също според вестника. Азуки е основно любим на по-възрастните хора. Докато мача е най-любим японски вкус на японците и добре познат на хората извън Япония, стафиди и джинджифил, вкусовете често се представят като японски вкусове извън Япония, но този вкус не направил пробив и бил на 17-то място в листа на любими вкусове през 2006 г.

Англия

В Англия, консумацията на сладолед е 6 литра на година. Много от продаденият евтин сладолед, включително и този от някои камиони за сладолед, има малко мляко или сухо мляко, направен от растително масло, обикновено с изсушено палмово масло. Сладоледът продаден като млечен сладолед трябва да съдържа млечни мазнини и много компании изписват това забележимо върху опаковките.

Търговската асоциация Ice Cream Alliance Ltd за Английската сладоледена индустрия казва: "Нужно е за производителите да знаят за съставните нужди на страната, в която възнамеряват да продават сладоледа си. В Англия това е минимум от 5% мазнини и минимум 2.5% млечни протеини." Има също италиански сладоледен десерт познат като Tartufo.