Рецепти

Рецептите за сладолед първо се появяват през 18-ти век в Англия и Америка. Рецепта за сладолед е била публикувана в "Рецептите на Мери Илс" през 1718 г.


Да направиш сладък лед. Вземете тенекиени купички за сладолед, напълнете ги с какъвто и да е крем по ваше желание, или обикновен или подсладен, или с плод в него; затворете съдовете; за шест купи трябва да имате 6 или 10 кг лед, натрошете леда ситно; на дъното може да има някои големи парчета: Трябва да имате кофа, в която да положите слама на дъното; след това положете леда и сложете в него 40 грама сол; сложете вътре и купите с крем и залейте с лед и сол около всяка купа, така, че да не се докосват; също ледът трябва да се постави от всяка страна на купите; сложете голямо количество лед на горната им част, покрийте кофата със слама, сложете я в мазето, където няма слънце или светлина, където ще се замрази след няколко часа, но може и да остане по-дълго; извадете го когато ще го използвате.
когато замразявате какъвто и да е плод, дори и череши, малини, стафиди или ягоди, напълнете купите с плодът, но оставете свободно място; сложете им лимонада, направена с изворна вода и подсладен лимонен сок; сложете достатъчно в купите за да може плодът да се задържи и ги поставете в лед.

Най-ранното споменаване за сладолед дадено от оксфордският английски речник е от 1744 г., преиздадено в списани през 1877 - "Сред редките неща е финият сладолед, който заедно с ягодите и млякото има възхитителен вкус."

Сладоледът бил представен в Съединените щати от Квакер колонистите, които довели със себе си рецепти за сладолед. Сладкари продавали сладолед в техните магазини в Ню Йорк и други градове през колониалната ера. За Бен Франклин, Джордж Вашингтон и Томаа Джеферсон било известно, че често ядели сладолед. Първата дама Доли Мадисън също е близко свързана с ранната история на сладоледа в САЩ. Една известна история на сладоледа е, че жената на американският президент Джеймс Мадисон, сервирала сладолед на встъпителният бал през 1813 г.

През 1832 г. Аугустъс Джексън, афро-американски сладкар, не само създал множество рецепти за сладолед, но и изобретил по-добра технология за създаване на сладолед.

През 1843 г. Нанси Джонсън от Филаделфия издала първият американски патент за малък ръчно навиван сладоледен фризер. Изобретяването на сладоледената сода дало на американците нов вид наслада, добавена към популярността на сладоледа. Това студено удоволствие било вероятно изобретено от Робърт Грийн през 1874 г. Въпреки, че няма заключително доказателство доказващо заслугата му.

Плодовият сладолед произлязъл през 19-ти век. Няколко човека твърдели, че са първи изобретатели на плодовият сладолед, но няма заключително доказателство, което да потвърди историите им. Някои източници твърдят, че плодовият сладолед е изобретен за заобикаляне на закона, който забранил сервирането на сода в неделя. Градове претендиращи за родното място на плодовият сладолед са Бъфало, Ню Йорк; Ту Ривърс, Уинчестър; Итака, Нюйорк; и Евънстън, Илинойс. Сладоледът във фунийка и банановият десерт със сладолед станали популярни в началото на 20-ти век. Няколко хранителни производители твърдят, че са изобретили сладоледът във фунийка през Световният Панаир през 1904 г. в Св.Луис, МО и сигурен източник доказва, че сладоледът във фунийка е популяризиран на този панаир. Въпреки това, европейците ядели сладолед във фунийка много преди 1904 г.

В Англия, сладоледът останал като скъпо и рядко удоволствие, докато не започнали големи количества внос на лед от Норвегия и Америка по времето на кралица Виктория. Швейцарско-италианският бизнесмен, Карло Гати, отворил първият сладоледен щанд извън гара Черинг Крос през 1851 г., като продавал топки от сладолед в черупки за едно пени. "Пени лик" бързо станал популярен, докато не бил забранен през 1926 г., след което било заменен от сладоледът във фунийка.

Историята на сладоледа през 20-ти век е за едни от големите промени и увеличения в популярността и наличността. В Съединените щати през началото 20-ти век, сладоледът със сода е бил популярен десерт в сода магазините, сода фонтаните и сладоледените ателиета. По времето на американската забрана на сода фонтаните до някъде заменили незаконните алкохолни заведения, включително баровете и кръчмите.

Сладоледът станал популярен по света през втората половина на 20-ти век след като евтините хладилници станали широко разпространени. Имало е експлозия на предлагане на вкусове и видове. Продавачите често се състезавали по брой предлагани видове. Ресторантите на Хауърд Джонсон били рекламирани като "светът на 28-те вкуса." Баски-Робинкс направил собствените си 31 вкуса, ("един за всеки ден от месеца") които били маркетинговата му стратегия. Сега компанията му се хвали с предлагането си на над 1000 разновидности.

Друго важно развитие през 20-ти век било представянето на мекият сладолед. Химическа разработка на група в Англия (в която младата Маргарет Тачер била член) открила метод за удвояване на количеството въздух в сладоледа, което позволило на производителите да използват по-малко от съставките за същото количество, следователно и намалило цената за производство. Този сладолед станал популярен между клиентите, които предпочитали по лека текстура и повечето от големите марки сега използват този производствен процес. Той също направил възможно производството на сладоледа от машина. В Съединените щати, Dairy Queen, Carvel и Tastee Freez са преуспели вериги за мек сладолед.

Технологични иновации като тези са представили множество хранителни допълнения в сладоледа, като стабилизиращият агент глутен, към, които някои хора имат непоносимост. Скорошни решения за този проблем са започнали в множество фирми, които открили производство на сладолед без глутен.

През 80-те години се забелязало завръщането на по-старият, дебел сладолед продаван като "премиум" и "суперпремиум" под марките като Ben & Jerry's и Hagen-Dazs.

Сладолед във фунийка

Готварската книга на г-жа Маршал, публикувана през 1888 г., подкрепя сервирането на сладолед във фунийки, но идеята определено е предшествавала това. Агнес Маршал е знаменита писателка и готвачка за нейното време и помогнала за популяризирането на сладоледа. Тя патенатовала и произвела сладоледена машина и била първият човек, които предложил да се използват течни газове за замразяването на сладолед след като видяла демострация на Кралската институция.

Сигурни източници доказват, че сладоледът във фунийки бил сервиран през 19-ти век, и популярността му се увеличила много през панаирът в Сейнт Луис през 1904 г. Според легендата, по време на световният панаир, продавач на сладолед останал без картонени чинии, а той продавал сладоледът на топки и не можел да продава повече. Отсреща до сладоледената будка се продавали сирийски вафли, неуспешно заради силната жега; продавачът на бисквити предложил да направи фунийки от вафлите си така новият продукт се продавал много добре и бил копиран от другите търговци.